News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Диаграма на лудо сърце

Started by Gentiana, October 21, 2005, 01:04:43 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Полет в синьо небе
до възбог...
После срутване в бездна
до дъно.
Имам странен,
сърдечен порок-
не убива, но мъчи
по тъмно.
Бягат диви импулси
в нощта,
като линии
на кардиограма.
Уморени се стичат
в пръстта,
напояват копнежа
измамен-
цвят кокичев,
ухаещ на студ,
докосни го
и сам ще замръзнеш.
Носи сладка забрава
и смърт,
след която
все пак ще се върнеш.
Ще разказваш
за приказен свят,
в който бил си щастлив,
но за кратко.
Бил си влюбен
и страстен,
и мил.
Фея нежна
целувал си сладко.
После аз
ще ти шепна .
С тъга
ще рисувам
пейзажи от думи,
в тях ще скитаме в мрака-
игра, на която
правилата са груби.
Има само един победил,
кой от двама ни ще оцелее?
Кой ще падне изгубил, унил
и душата си с дявол ще слее?!
Полет в синьо небе
до възбог...
После срутване
в бездна-
фатално...
Имам странен
сърдечен порок-
но какво пък...
нима ти е жално?!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dalechen

Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mesalina

Този сърдечен порок е умението да живееш,а малко хора го притежават! [bravisimo]
...Искам да гледам живота,не да ставам паметник за туристите...Самота...Имах я две години...ако изключим компанията,на онзи друг човек,който бях някога.

Gentiana

 [hugs and kisses] [wish all my love] [heart-4eta]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.