News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Просто сняг вали...

Started by Gentiana, August 27, 2006, 02:45:06 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Днес съм много уморена...
И малко тъжна...
В душата ми вятърът
пилее накъсаните листа
на снощните ми надежди,
които ти без жал разпиля.
Днес през тайна пробойна
изтича черна тъга
и ме дави с вкуса на
студено кафе.
Задавям се в спомени,
от които да избягам
не можах...
Усещам в стомаха си
болка такава,
от която
дъхът ми крещи
и ме наранява.
Валят горчиви звезди.
Отломки от стъклен свят...
В пръстите на душата ми
кървят стъкълца
на хиляди, малки игли.
Днес съм много уморена...
И малко тъжна...
А може би...
просто сняг вали.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA


Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana


За снега още е много рано,
но тъгата на ледени кристалчета вали,
захаросва цветята на мисълта ми,
превръща ги в горчиво-сладки мечти.
Умората е недочетена книга,
над която заспивам за пореден път.
Нещо мъничко все не ми достига.
Параболи от копнеж се вият в гореща плът.
Втечняват се и локви от нежност правят,
с боси стъпки през тях се гонят палави дни.
Нощите отново ги замразяват.
В нощите ми само връщаш се ти.
:) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.