Когато вървя по пътя различен,
когато мрака е мое одеало,
когато мечтая да бъда различен,
тогава прегръщам нищото цяло...
И все пак...
Дали не съм един аз от вас?
И точно как...
Рисувам миг по миг час по час?
Търся да видя звездите,
прегърнал мрака пред мен,
търся да видя сълзите,
искам света да е с мен.
Кога ще мога да бъда,
каквото съм днес и сега,
кога ще вярвам и искам,
да бъда част от света...
Не мисля че мога да бъда,
не мога да мися че съм,
нозете са кървави,
съдбата е вечна...
Събудих се.
Всичко е сън...
Или сега аз сънувам?
всичко, което аз искам,
това съм...
И мрака е в мен,
болката страховете ми също,
и мислите са нежен сатен,
покрил моята същност.
