Това което...

[Скитникът]

Когато вървя по пътя различен,
когато мрака е мое одеало,
когато мечтая да бъда различен,
тогава прегръщам нищото цяло...


И все пак...
Дали не съм един аз от вас?
И точно как...
Рисувам миг по миг час по час?

Търся да видя звездите,
прегърнал мрака пред мен,
търся да видя сълзите,
искам света да е с мен.

Кога ще мога да бъда,
каквото съм днес и сега,
кога ще вярвам и искам,
да  бъда част от света...

Не мисля че мога да бъда,
не мога да мися че съм,
нозете са кървави,
съдбата е вечна...

Събудих се.
Всичко е сън...
Или сега аз сънувам?
всичко, което аз искам,
това съм...

И мрака е в мен,
болката страховете ми също,
и мислите са нежен сатен,
покрил моята същност.

[Angel_Eyes]

Понякога имаме нужда от мрака, болката и страховете...в нас....те са част от нас....

Много истинско е  :)

Не спирай да рисуваш  [heart__]

[Скитникът]

Благодаря за коментара, мила... Ако спра да рисувам ще спра да бъда АЗ, затова никога, ама никога няма да се променя. Това няма да бъде света ми...

[Angel_Eyes]

Благодаря за коментара, мила... Ако спра да рисувам ще спра да бъда АЗ, затова никога, ама никога няма да се променя. Това няма да бъде света ми...

Много добре те разбирам.....рисуването е част от мен...и без него няма да съм аз :)

[FALLEN]

Прекрасен както винаги...казах ли ти вече да ме включиш във фен клуба ти? [lol] :bemine: :bemine: :bemine: :flowers: :flowers: :flowers: [I love you] [I love you] [I love you]

[неотразима_737]

Едно голямо ,,БРАВО' и от мен [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee]

[EvIcHkA]

Поздрави от мен, Скитнико !  [heart__]

[dylgokoska]

Поздрави от мен, Скитнико !  [heart__]

От мен също!

[Скитникът]

Благодаря коленопреклонно мили дами на всички заедно и на всяка от вас поотделно ;)

[Unforgotten`feeling`f]

Много ми хареса  [plqs plqs] [plqs plqs]

Когато погледна към дима,
който задушава другите
една мисъл ми идва на ума,
мисъл,която премълчават думите...

Дали не съм една
прашинка от разкъсани мечти
дали не съм душа,
разпиляна от омраза чужда,мъртва почти?

А дали не съм звезда?
Дали не съм огън,бурен и изгарящ,
дали трябва обичта от тук да отведа,
за да не бъде убита от света невзрящ?

Омръзна ми да пиша по небето,
с мастило - не - със сълзи в сърцето родени,
омръзна ми да съм нормална в битието,
което земна прави ме,убива чувства преродени.

Аз ще пазя златното си чудо,
заклещено сред златни надежди топлина
може би сърцето ми е лудо,
защото вижда в мрака светлина...

Не,аз ще прерисувам чуждите пейзажи,
ще направя собствен свят от красота,
нека видим - кой ще ми покаже
нещо по- красиво от любовта?!

[nejno_angel4e]

Уау прекрасно е много ми харесва суепррр поздравления [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]