Драма

[Akaша]

Черен мрак..тъмна доба
пак във мене се впива страх
болка..мъка доза нова
костите ми превръщат се в прах.

Тишината бавно ..тихо ме убива
искрата гасне..затихват ударите от моето сърце
мрака всичко живо в мене затрива
не знам какво съм..дори не съм човек.

Смисъла със мен изчезва
дали и аз съм просто спомен..една лъжа
дори душата празна бледнее
просто поредната затрита мечта..

И аз съм просто едно привидение
един демон призрачен в нощта
от болка и страх..не знам до къде ми е
не знам до кога ще се боря..докога.

Мечти и идеали..цели загубени
очите празни са..давят се в мрак
действията пагубни..сълзите изгубени
желания умиращи..чезнат пак...

И аз съм измислена..просто мираж
протегнеш ръцете си...вече ме няма
защо ли нямам вече кураж
ще бъда просто призрак..нейде изгубена...всичко е просто театър..драма една!

[Dark_Mol]

Браво...Добре си го написала 

[reinbow]

Поздравления, макар да е много тъжно...