По дъгата тъгата...

[navajo]

По дъгата тъгата разстила се
и тъче по поречието на Тича килимчета-
тичат босоноги момчета към Слънцето
и покоят се взира в усмивките
на
Вселената...
По селата живеят
щастливо измислени
и красивопрозиращи
Вечнобдения...
В градовете поникват
и бързо израстват
безбройни, неписани
подозрения...
Светлината нахлува,
разширява зениците-
недоучени учени казват обратното.
И се гмуркаме тихо в самотата на листите
за да седнем на масата
с
необятното...

[Gentiana]

Необятното пада
като есенна вечер
над замислена
хладна душа.
Водовъртежи на чувствата,
листи от тъжни съмнения,
в течаща луда вода.
Вселената ...
е в пламъка на камината,
когато се прибираш вечер
смъртно уморен
от делника,
от хората,
от дъжда
и химерите
и събличаш в коридора
своя нервен, скучен ден.
:) [cvetee]

[D`Eva]

Страхотно написано
Аплодисменти за това

[navajo]

Благодаря ви, момичета! [inloveee]

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [inlovee] [inlovee]

[navajo]

 [cvetee]