Лятото с мене танцуваше салса,
гонеше ме по целия плаж.
Завиждаха чайки и миди
На нашия танц за тях непознат.
Нежността от ритъма странен извираше,
страстта във стъпките бързи изригваше.
С последните дни потанцувахме салса,
но лятото сякаш умора изпита.
Покани ме мене дъщерята на Хаоса,
На последното лятно танго.
Подадох ръката си и с него,
към дансинга пълен поех.
Две стъпки напред после назад,
танцувах във ритъм, със жар.
Остави ме лятото,
в чаша кристална, наля ми
септемврийска тъга.
Изпих я набързо,
потърсих го пак,
исках отново танго да танцувам!
Но нямаше лято... нямаше жар...
Имаше есен, тъга и самба,
която аз не танцувам.