Дали обсебващата лудост ще изчезне със мъглата
Дали пък не е сън това велико твое отсъствие в мен
Аз те търсих и те молех ,но оттекна празнотата
и стопи остатъка от моя ден......
Лудостта...понякога е всичко и блести
в очите ослепяваща до болка тя....
И от лудост спира да боли,
но аз не искам вече смелостта!...
Да се удавя в страх, със вързани ръце
е често пъти по-красиво и достойно.....
И всичко ми изглежда по-добре
ако твоето отсъствие ...превъзмогна!...
