Не смея да дишам...
Усмивката ти танцува
в тишината.
Толкова е фина
и лека,
че се страхувам
дъхът ми
да не я повреди.
Не смея да те докосна -
приличаш ми
на нежно глухарче,
което в тъмната бездна
спи.
Не смея...
Толкова си
далечен и крехък,
че от това ме боли.
Обичам те -
ми шептиш...
и се разтварям в мрака...
Докосни ме ти.