И аз...и ти...

[Gentiana]

    

Глухарчета в полето на тъгата
нашепват нежни думи на нощта.
Пристъпва тя - царица всепризната
и пали болката във своята гора.

Фенерчето и е сърце на фея,
умряла от любов по елф жесток.
Красиво цвете сред тревите грее
и рони сълзи в призрачен поток.

Аз искам в тази нощ със теб да бъда
и знам, че тя към мен ще е добра.
Ще те изпрати, няма да ни съди,
ще ни допусне в храма на съня.

Там няма догми, гордост и заблуди.
Спи любовта - икона с ласкави очи.
И аз , и ти - и двамата сме луди...
Ех, в тази нощ за всичко забрави!

[Dalechen]

А защо всичко да е насън , а не наяве ?

[Gentiana]

Защото сънищата са красиви и там болката е наужким [намиг]

[everlasting]

Харесва ми много приказния мотив! Има нещо неуловимо в атмосферата на стиха...

:flowers:

[Gentiana]

 [heart-4eta] [happy heart]

[Feanor]

Красиво, като приказка. Поздрави! [намиг]

[Gentiana]

Благодаря ти, принце, вече почти бях забравила синьото ти лице!
В последно време май не харесваш това, което пиша [cry], изобщо не го поглеждаш... [shame] [think]