Гняв,сълзи,болка,самота
-верни до края другари
не ме оставят сама
след всички житейски шамари!
А хората от тях се страхуват!
Не разбраха ли,че на тая земя
вечно те ще царуват
след като доброто умря?
Затова научих се да ги обичам,
смирено с тях да си живея,
другарчета да ги наричам,
на техен гръб да се посмея...
Гняв,сълзи,болка,самота...
те осмислят ми живота.
Завързала се бях сама,
а те свалиха ми хомота!
Много по-свободна съм сега,
независима и силна
от всяка друга жена
сграбчила мъж със сметка стабилна!
Гняв,сълзи,болка,самота...
щастлива съм,че осъзнах-
много по-добре ми е така,
когато се сприятелих със тях!
Нима мога да се чувствам сама,
щом точно самотата
е приятелката ми добра
дето гали ме в тъмата?
Нима мога болка да изпитам,
щом именно със нея
всеки път отлитам
и усещам,че живея?
Да съжалявам,че съм гневна,
щом гнева ми дава сили
да не стана непотребна
като вас-с души изгнили!
Да се плаша от сълзите?
Та аз така обичам
когато галят ми очите...
и пред тях отново се заричам:
Няма никога да се предам,
да спра да искам да се смея,
защото сигурна в себе си аз знам
ще това ми дава сили да живея!
Гняв,сълзи,болка,самота,
която може би вас ви убива!
Но с цялата си "болна" душа
аз съм безумно щастлива!
