Сърцето ми се счупи,
а болката-непоносима!
"Ново може ли да се зсакупи?"
-продавачката в отрицание ми кима.
И с нея тъй се заговорих,
както правят бабите в квартала.
Скръбно,бавно промърморих-
"Това,червеничкото,би ли ми подала?"
И разбира се,любезно,тя
подаде ми каквото исках.
Но да ме зарадва-не успя...
в ръцете си играчка детска стисках!
На сърцето заприличала ми беше,
от което остра нужда имам!
Но я върнах там-където си стоеше...
нямам право ново да си взимам!
"Сърцето трябва да го пазиш!"
-сякаш във очите и четях.
"Не можеш грубо да го газиш,
това е много тежък грях!"...
За първи път се случи-
не чувам,виждам думи!
Защо живота късно ме научи?
Защо заплащах с тъй големи суми?
Знам!Защото не успях да си запазя
най-ценното в света!
Като куче затова ще лазя,
като куче и ще си умра!
Каква глупачка!Как можах?!!
Сърцето си нехайно да раздам!
Толкова наивна бях-
заслужавам си съдбата,знам!
Скъпо грешките си плаща всеки.
Виновна съм и кръста си ще нося!
Присъди,зная,няма леки...
обжалване не мога да изпрося...
Тези мисли бяха ми в главата.
И точно,както в магазина влязох,
без "Довиждане" да кажа,
се обърнах и излязох.
[/size]
