Грозна рана

[ProstoAz]

От мене нищо не остана
-едни очи зелени,
а в зениците им-рана,
ретините-замъглени...
Болката обгърнала ме цяла
топли ме като завивка
в зимата до лудост бяла
без радост,без усмивка...
А тичах без да спирам.
И как ли бих могла,
знаейки,че пак умирам
в тая злостна тишина?
Ала дъх не ми остана.
Нозете ми са уморени,
в зениците ми-рана,
ретините-замъглени...
Реших да спра и да поседна,
ала самотата ме настигна.
Ръката си грубо протегна
и за гушата ме вдигна!
Дяволите да те вземат!
Остави ме,моля те,намира!
Ръцете ти не ще отнемат
волята ми,силата,всемира...
Днеска падам,утре пак ще стана,
ала вечно в очите ми зелени
ще зее тая грозна рана-
огледалото на чувствата сломени!

[/size][/size]

[bezdaren_nekadarnik]

От мене нищо не остана
-едни очи зелени,
а в зениците им-рана,
ретините-замъглени...
Болката обгърнала ме цяла
топли ме като завивка

................................

Днеска падам,утре пак ще стана,
ала вечно в очите ми зелени
ще зее тая грозна рана-
огледалото на чувствата сломени!

[/size][/size]

готино стихче-
тъжно,но [reeeev]
и оптимистично

[cais007]