Победена или бита съм-не знам.
Дали от себе си изпитвам срам,
че затворих аз дълбоко в мене
свирепо болката да стене.
Наранена от живота грубо,
търся аз опора в нещо друго.
Господи,дали сънувам??
Или просто... съществувам?
Цялата от болки изтъкана,
ближа бавно всяка рана,
а в очите ми безжизнено зелени
има толкова сълзи стаени...
Но кълна се - те ще си останат там -
в очите ми - като икона в храм!
Че кой ли, Боже, засужава
моите сълзи да притежава??
