Очите горят...зениците парят
сълзите кипят..сърцето повече болка не трае
духът се спотайва..спомените изгарят
че ще бъда нейна робиня..смъртта вече знае...
Боли ме обаче..не сърцето а душата
то да тупти вече не знае
защото го е обковала самотата
в мене има само тъга и мрак злокобен
дозата прави отровата..а не смъртоносният спомен...
Ръцете са студени..те да прегръщат не знаят
лицето посърнало..в очите личи си тъмата
застинало..бяло..почти синьо то става
не знае що е усмивка..познава само сълзата...
Меланохолията вече с живота се слива
кошмарите страшни света ми обливат
нещастието жалко..подаде ми рамо
в него се вкопчих..студенина - това познавам само...
Мрак и болка..да дишам не мога
смърт прегърни ме бавно и нежно
да усетя прегъгръдка..дай ми тази сладка отрова
да вкуся за последно..убийствената доза...
Тялото вкочанено лежи на паважа
ръцете потъват във локвата кръв
за красотата бледнее миража
смъртта раздира моята плът
и дъха ми се вледенява
не издадох нито стон..нито звук
душата ми започва да избледнява...
