Автор Тема: За малко поне  (Прочетена 676 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
За малко поне
« -: Септември 07, 2006, 16:37:28 pm »
   
Събирам по здрач
разпилени усмивки,
ухае на лято,
в кръвта ми вали
зеленият дъжд
на копнежи от злато.
В разцъфнали чувства -
роса от мечти.
По тъмните улици
скита се весел
най- южният вятър -
художник-поет.
Рисува ми птици
и стихове праща.
Крилете им бели
са чисти листа.
По тях ще напише
най-страстните тайни,
които не смее
да каже сега.
От буквите ронят се
звуци кристални
и музика нежна
ръми над нощта.
Обличам си черната
рокля вечерна,
червило ще взема от
розов див цвят,
в косите ми вятър,
в сърцето надежда.
Отивам на бал днес
с един порив млад.
До утре ще бъда
така неразумна,
че после навярно
от срам ще горя.
Но нищо - сега е
моментът,във който
за малко поне
ще се чувствам звезда.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен balrog

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3321
  • Пол: Мъж
Re: За малко поне
« Отговор #1 -: Септември 07, 2006, 17:06:03 pm »
Много красиво и изящно, чудесен ритъм....
Думите се леят, като песен....изчетох го на един дъх... Браво :)

Активен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: За малко поне
« Отговор #2 -: Септември 07, 2006, 17:17:51 pm »
 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.