Върви по дяволите!
Дъхът ми спря, сърцето спря
в мига ,във който те видях...
Не мърдай! Нека запечатам този миг във себе си,
като последен ден, да те изпратя пак...
Не съм предишната, загубих всичко
живея на светло ,потънала в мрак....
Не мърдай! Този миг ми е ценен вовеки
както пътя ,по който поех....
Ала всичко остана в онези пътеки,
където сърцето със себе си взех....
Не мърдай! Ще те нарисувам в погледа си нежен,
защото само теб обичах във лъжи....
и с нежност само теб поглеждам...
А после всичко се руши!
Не мърдай! Животът ни е кратка песен
за минало несвършено почти....
Животът ми... не беше лесен,
но лесно ти го покори...
Не мърдай! Скоро ще остана спомен крехък
без който ти ще продължиш....
И само тази среща ще отеква,
във нощите, които ми дължиш...
Върви по дяволите, днес не мога
да бъда себе си, да бъда цяла,
Защото ти ме обеща на Бога,
а аз продадох твоята раздяла!
