Теб, който те няма
Достатъчни ли са думите, думите тихи...
в които молитви с проклятия сменят се само...
Аз излизам навън,крещейки те викам
и нищо... реално в живота ми няма.
Колко странно се стекоха дните...
Била съм жена, човек със име, лице...
Но после срещнах, прекрасни ,очите ти
и останах... призрак с треперещи, бледи ръце...
Няма ги дните вече...Нощите - огледало!...
И те ми повтарят- има ли смисъл в това?!?
Всички обичаме ТЕБ, КОЙТО ТЕ НЯМА
и призраци само... живеем в тъга.
