Не знаеш...
Когато влязох в битката със чувства смели
не вярвах в своята победа, нито сили...
Сега разбирам тази неувереност...
Защото те в началото са ме сразили....
И аз съм блъскала напразно във душата,
за да имам себе си в едно падение....
И храм направих в самотата си...
където Бог е призрачно видение....
И стъпвах аз след стъпките ти, святост,
която никога потъпкана не трябваше да бъде....
Тогава не познавах съдията
с порочен кръг от оправдателни присъди....
Не знаеш днес къде опрях, във твойто дъно,
във твоя поглед от любов-презрение....
И струните на целия живот изпънати
звучат в последното лирично отклонение....
Аз ще търся отговор във няма пустош от лъжи
и пак ще вярвам, че съм силна в подлостта....
Една обида само ми дължиш...
и нека лутам се във низостта...
Не знаеш колко кръв очите ми изплакоха
и колко дяволи се влюбиха в това сърце...
Което ти нахрани със остатъци
на страст от мръсните ръце....
Не знаеш как боли да те заключи Рая,
икона на любовния капан....
Понякога и аз не зная....
Но чувствам гняв и малко срам...
И питам всички погледи в които
не срещам твойта пагубна лъжа...
Защо не ме убиваш ти открито...
А ножа ми забиваш във гърба?!!
