Мъжът зад стъклото
И през цигареният дим те виждам пак...
Страхливи погледи и скрита усмивка от моите очи
отразяват се в безкрайния мрак...
И отражението във нас гори...
Сънувах те, със нежност и страх
в дъжновната нощ, в дъждовния ден...
Зад спомени - грубост и прах,
лежеше , безмълвен до мен...
И изплуваха спомени смътни...
Във друг живот били сме цяло.
Мътни сълзи в питиетата мътни
ме водеха по пътеката бяла...
А дъждът ме пронизваше, леден порой
с капки, тъга от сърцето...
И тичах към олтара, където мой
ме чакаше ти с букет във ръцете...
Да, сега си спомням мъжът зад стъклото,
който се сливаше с мойте сълзи...
Но не беше мъжът, за когото
в моя свят от години вали...
