След всяко щастие идва тъга...

[`Amy_Lee`]

Мариана стоеше на пейката в парка и си мислеше за отминалите дни на лятото..
за тези толкова красиви дни,които оценяваше сега,а преди ги е приемала като даденост.
Спомни си за момчето,което обичаше - Станислав.Той беше от София,а тя от провиницията.Бяха се запознали на една дискотека,и от тогава бяха станали неразделни.По-късно Станислав и предложи да стане негова приятелка,а тя се съгласи. А сега него го нямаше.Беше си заминал вчера,а дори не се бяха сбогували както трябва. Всичко това много тежеше на Мариана.
И така както стоеше и мислеше телефона й позвъня. Беше Станислав.
-Ало..Мариана..?
-Милоо! Как си?
-Ами..не много добре..много ми липсваш..а дори не можахме да се сбогуваме..
-Спокойно..Другата,по-другата седмица ще ти дойда на гости за един ден в София..ако ме искаш,де
-Наистина ли?! Сериозно ли говориш..? Наистина ли ще дойдеш тук?!
-Да,разбира се..не вярвам майка ми да има нещо против,щом ще съм с теб..
..И така говориха доста време по телефона..
Мариана попита майка си,а тя дори се зарадва,че дъщеря й е щастлива..
Най-сетне дойде денят,когато Тя щеше да иде при момчето си.
Стоеше на спирката и чакаше автобусът да дойде.
До нея имаше момиче в инвалидна количка,което изглеждаше отчаяно от живота си."Горката тя" - помисли си Мариана."Това й е за цял живот..няма бъдеще за нея"
И както беше потънала в мислите си автобуса дойде.
Тя седна на седалката,автобуса потегли.
Наслаждаваше се на минаващите покрай нея картини..
Подремна малко..и най-сетне пристигна.
Погледна през прозореца и там стоеше Станислав - с цвете в ръка..
Тя слезна от автобуса първа,и го прегърна..
-Обичам те! - прошепна му
-И аз много..Заповядай,за теб е! - каза той и й подаде цветето..
-Благодаря..красиво е..
-Не повече от теб...Обичам те повече от всичко на света..искам да го знаеш..обичам те..
-И аз много...
***
Прекараха един незабравим ден заедно...смяха се,забавляваха се..
Станислав запозна МАриана с много от неговите приятели..
Но..както всички знаем всяко хубаво нещо си има не чак толкова хубав край..
Стана време Мариана да си ходи..
Стояха на спирката,и чакаха..
Валеше тих дъжд,те се бяха прегърнали и си говореха нещо...Автобуса пристигна и Мариана се отдели от прегръдката на момчето си.
-Обичам те..много,много много..!
-И аз..не мога да живея без теб...пак ще дойдеш,нали...
-Разбира се...Чао..ОБИЧАМ ТЕ!
-Чао...ЩЕ ми липсваш...
Мариана се качи в автобуса и седна..държеше цветето от Станислав..Беше й тъжно..че този ден свърши..
Дъждът ромонеше по стъклата и допълваше тъжните мисли на МАриана..
Тя си мислеше за хубавите моменти прекарали заедно със Станислав..
иии така в мислите си,тя заспа...
***
Изведнъж се събуди от друсането на автобуса,женски писък...
усети болка в краката,бяха й се затиснали между огромен куфар и седалка.Всички наоколо бяха в паника,а автобуса се наклони надолу по някакъв хълм..
Мариана отново изпита неописуема болка,по цялото тяло...
Всички наоколо бяха ужасени..
***
Момичето се събуди,всичко около нея беше в развалини..беше притисната от седалката и някакво желязо.
-Ехоо!!!Какво стана?!НЯкой да ми отговори,моля Ви!!
Но никой не се отзова..Опита да мръдне желязото..не си чувстваше краката..
-Да се обадим в бърза помощ!! Може да има постарадали!!
Около нея всичко беше безжизнено..Жената,която стоеше зад нея беше на земята,цялата в кръв..
Извади мобилния си телефон,който като по чудо беше оцелял..
Набра 911...
-Ало?!-чу се женски глас отсреща..
-Искам..Искам да съобщя за...за..катастрофа..не знам къде сме..около мен е пълно с МЪРТВИ ХОРА!!- сега осъзна какво става..около нея наистина беше пълно с мътрви хора,и от мисълта я побиха зловещи тръпки по цялото тяло..
-От къде идвате?-с лека нотка на обезпокоеност попита жената
-От София към Велико Търново..
-Сега ще пратим Хеликоптер да огледа района..дръжте се!-каза жената и затвори телефона..
Какво щеше да прави сега Мариана..сама...
не можеше да мръдне...
***
-Ехо..Хора..! Обадете се..-чуваше се мъжки глас..-кое ли е момичето,което се е обадило...
МАриана беше заспала.
-Тук съм...Помощ..-промълви едва..
-Там някой мърда!!-чу се отново същия глас.
Мариана пак изпадна в безсъзнание.
***
Събуди се в Болницата,около нея бяха майка й и баща й.
-Как си,мила..
-Мамо..Беше пълно с мъртви хора..мамо,никой не дишаше..бях сама..мамо,помогни ми..
-Спокойно..спокойно..
-Мамо..те бяха мъртви...
-МАриана..Трябва да ти кажем ужасна новина..миличка..повече няма да можеш да ходиш..
Светът на момичето се преобърна..за момент поиска да беше умряла и тя с останалите..
-Но...
-Спокойно..спокойно миличка...
-Трябва да се обадя на Станислав...мамо..
-после..сега трябва да си почиваш..
Майка й и баща й излезнбаха от стаята..Нощното шкафче беше отрупано с всякакви неща за ядене..но не беше гладна..имаше и дистанциооно..значи..огледа се и видя телевизор,който не беше забелязала до сега.
пусна го..По канал 1 даваха извънредни новини..
-..и само едно оцеляло момиче,което остава инвалид за винаги..тя се казва Мариана Ангелова Троева..
-..аз...
***
-Ало..?!
-Мариана..съжалявам за случилото се..как си..
-Аз..аз добре съм..да..
-Добре..трябва да затваерям..имам работа..-каза Станислав..
-Но...
***
Той повече не я потърси.Може би беше чул по новините за това,което се беше случило..може би..имаше друга причина..Но..да това беше краят на една щастлива връзка...А тя не спря да го обича..И нямаше да спре...
И неможеше да иде при него...никога нямаше да може...

[need_for_love]

Много е тъжно  [reeeev]

[`Amy_Lee`]

мхм..
аз преди да ми преинсталирах компа го бях написала много по хубаво и беше по дългичко ама сега не ми се пишеше много много..

[dylgokoska]

Браво, Пепи, много е хубаво и също толкова тъжно :(

[slunce]

Оооо разплака ме  [confused]
Наистина е много е тъжно..
Защо хората трябва да страдат толкова...защо това не е просто измислена приказка...
Но това се случва....случва се и ще продължи да се случва...

[me4tatelka]

Олеее Пепи .....
толкова е тъжно ....
Браво на тебе!
Много добре си го написала! [bravisimo]

[EvIcHkA]

Било ли е обич ? ...и колко всъщност е била голяма "голямата обич", щом толкова бързо се е стопила ? Въпроси, въпроси... и за съжаление отговорите ги разбираме в моментите тъга. Щастието ни прави слепи за тях !

Поздрави, Пепинко.  [heart__]

[`Amy_Lee`]

благодаря на всички...
мнооого ви благодаря...
[heart__] [heart__] [heart__]

[Shady^]

Оооо разплака ме  [confused]
Наистина е много е тъжно..
Защо хората трябва да страдат толкова...защо това не е просто измислена приказка...
Но това се случва....случва се и ще продължи да се случва...

[`Amy_Lee`]

 [shame] [heart__]

[Aneela]

Оооо разплака ме  [confused]
Наистина е много е тъжно..
Защо хората трябва да страдат толкова...защо това не е просто измислена приказка...
Но това се случва....случва се и ще продължи да се случва...

да,така е!

[ToHuTy]

малеле пепииииииииии .. страхотно е .. браво [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[`Amy_Lee`]

Благодаря ви за милите думи  [heart__]

[[БлондиТкъ]]

папс..мноо е тъжно и хубаво,бравоу мн мн мн те обичкъм  [inloveee] [bear]