Научи ме да живея, да вярвам, във всичко възможно,
Покажи ми и пътя към теб, пък било и за миг,
Докажи ми, че живот не е права, а е многолик,
Научи ме да живея, ако не е много сложно,
Нарисувай ми с дъжд ти картина на моето минало,
Разрисувай я после с лъчите на студеното слънце,
И душата вземи, аз държа я в топли ръце,
И със днешни мечти ти задраскай чувства преминали,
Покажи ми ти изгрев и червеният му, призрачен плам,
Разкажи за звезди, за небето, земята със нежни слова,
Докажи, че назад да се върна е късно, и вместо това,
Научи ме да живея, аз да умирам умея и сам...