Разлят съм в твоите очи,
мрачен,
част съм от твойте сълзи,
прозрачен.
Разбит съм,
парченца от пъзел,
и скрит съм,
стар акордеон, тъжен...
Къде си? Замина...
Остави стъклата след теб,
с кървави пръсти събирам,
сълзите, а те режат,
дали съм проклет?
Сега съм различен.
Прашна бутилка на рафта.
Сега не съм личност.
Сега съм забравен...