Неразбрана...!

[Mariana]

Глас в пустиня!...Неразбрана…!
Залитаща все върху хладни стени.
Мечтая небе,а падам във ями.
Нишката…?!Стъпки след мене върви.

Копнееща просто за малко синхрон…
за продължението на душата ми неравна…
Усмивката-в минорни полутонове
се слива с залеза…жадуваща за пладне!

[balrog]

Лошо е, да си неразбран

[Mariana]

Не е лошо...УБИЙСТВЕНО Е!

[balrog]

Вярно! Права си!

[Mariana]

Странно е как дори и най-тъничкият лъч съпричастност кара неразбрания да се усмихне!

[balrog]

Това е така, защото мен често не могат да ме разберат....

[Tonita]

Аз се присъединявам към клуба на неразбраните .Стихотворението ти е много хубаво. Изобразила си перфектно чувствата на неразбраните.

[Mariana]

Все пак вярвам,че всеки  ще намери своята половинка,прилягаща идеално на неравната му повърхност...Все някои ден....

[НеВидИмА_СълЗа]

 

Пак сама съм в тълпата от хора -
неразбрана, с разбити мечти.
Пак оглеждам се с много умора,
с отегчени до болка очи.

Уморих се да гледам двуличници,
умориха ме с клюки, лъжи.
Отегчават ме с глупави приказки
и със всякакви грозни сплетни.

Отвращават ме техните думи
за лоялност - безкрайно фалшива,
за приятелства - само за месец,
за любов - един ден издръжлива...

Да! Сама съм отново в тълпата.
Отегчена от твойте лъжи!
Ала истинска! С искрени чувства
и с усмивка във свойте очи!
 
 
 

[bezdaren_nekadarnik]

Аз се присъединявам към клуба на неразбраните .Стихотворението ти е много хубаво. Изобразила си перфектно чувствата на неразбраните.