Стъпвам плахо в непрогледен мрак.
Търся стъпала на стълба вита.
На танц миражите ме канят пак…
танц - обречен да прилича на политане.
Стъпвам плахо в непрогледен мрак,
опипвайки стените със студени пръсти…
Заплетен слънчев лъч ми прави знак…
-целува стълбата…някога и той я търсеше!
![sad [sad3]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/sadd3.gif)
И тази вита стълба към небето ме отвежда....
По малки облачета стъпвам и си мисля...
Когато падам в ангелската прежда...
Аз падам ли или политам...
Когато твоита свелина ме води...
И чувам ангелският хор над мен да пее...
Не мисля и за Дявола и Бога...
а толкова... така ми се живее...
И в непрогледен мрак сънят си следвам,
мечтаеки да ме последваш ти...
Тази стълба, тя ме отвежда...
там, където са твоите очи...
[/size][/font]