От дебрите на примирението се роди Любов!..!?
Добре де…- малката сестра на Любовта.
Не толкова красива,ала кротка,…
Проблеми не създаваше,…добра….
И как да е…порасна, проговори…
Започна и въпроси да задава:
Къде е майка и и кои е бил баща и…!?
Защо на празник жертвен огън подаряват и…?!
И питаше…но отговор не чакаше…!
Добре и бе така във неизвестното.
Е,да!Защо и трябваше да знае,
че майка и отричала е лесното?!
Но в ден един започна да линее…
Разкарваха я по различни доктори,
но диагноза да дадат не смееха…
клатеха главите за прогнози.
Неизличима болест беше пипнала!
Как казаха…:”Рак на…ежедневието…?!” ?
…А майка и от грижи бе отвикнала …-
забрави я- очи в небето вперила!
Угасваше по-малката сестра-
полусирак ,във агонични болки
от плътта разяждащия рак!...
Обречена… от раждането свое!
