Дали си виждал как се ражда
От нощното море сънливата луна
Как в първия си блясък е обляна в ръжда
А след това с оловни пръски разцъфтява от нощта
Дали си виждал и измамната пътека
Която тя рисува върху черната вода
Тя не един мечтател е увлекла
Във властната прегръдка на смъртта.
А виждал ли си как се смее мрачно
С тънка, сива, криволичеща уста – черта
Очите й са хлътнали, неживи, призрачни
И сякаш всяка нощ се присмиват на света.
Сега ти казвам – Виж я и я запомни!
Последен път залязва тя в моята душа
Погребвам я и си изправям, помогни
Аз силата на слънцето да призова!
