Радина се прибираше от болницата.Беше си взела резултатите от иследванията,но я беше страх да отвори пликчето и да прочете..Може би точно от тези резултати зависеше дали тя ще живее или не.
-Ейй..Рад!-чу познат глас зад себе си.
Обърна се и видя Павлин - приятелят й,който тя обичаше много.Бързо скри пликът в чантата си.
-Еййй! Здрасти..как си..- прегърна го и го целуна.
-Добре..- връщам се от тренровки.. а ти къде си ходила..?
-Амм..Аз..ъъъ..ами..
-А? - усмихна й се той
-Ходих до Валя.- успя да измисли Радина
-А,как е тя?
-Хехе както винаги.Отлично.
-Утре кога ще излизаме-попита я Павлин.
-Амм..Утре ше ходя в София...-отрони.
-Еее супер!Каква работа имаш пък до там..
-Ъъъ..с мамчето по магазините- усмихна се фалшиво.
-Е,добре.. А вечерта ?
-Не,не...ще оставаме при лелята на майка ми..известно време..
-Колко?
-Ами..около две седмици..
-Ееей!Защо бе..-разочарование се усети в гласа на Павлин..
-Амиии..малко на гости..
Радина се мразаше за това че го лъже..А го обичаше толкова много..
Стигнаха до къщата й,и стана време да се разделят..
-Обичам те,Рад..много..многооо!
-И аз..ти си ми всичко..ще ме чакаш,нали..-усмихна се тя..
-Разбира се..
***
Радина си влезна в къщи с разтуптяно сърце..
Павлин незнаеше,че тя има проблеми със сърцето..беше я страх да му каже..изпитваше ужас,само като си помислеше че той може да страда заради нея.
-Мамоо..-трепереше..-нося резултатите...
-Миличка...можеш ли..ъъ..
-Ще понеса каквото и да е,мамо..знаеш го..!
-Отвори плика..
Радина заотваря плика с разтреперени ръце и разтуптяно сърце..
-Не,мамо...не..шансовете да живея са малки..мамо..-ридаеше безсилна и уморена от всичко.
-Спокойно миличка..спокойно..слънчице,мама е до теб...
***
Радина и майка й пътуваха с автобуса към София и мълчаха.Напрежението беше тягостно.
Стигнаха и слезнаха на спирката.
Хората около тях бяха щастливи..Радина хвана майка си за ръка,както в детството си,сякаш тя можеше да я спаси от болестта,сякаш това можеше да помогне...но тя се чувстваше по-сигурна така..до майка си...
Стигнаха до болницата и влязоха..Насрочи се дата за операцията на момичето..
***
Дойде денят на операцията..Радина и майка и стояха пред операционната и чакаха...
Телефона на Радина Звънна..Беше ПАвлин..
-Хейй..-весело започна той..
-Здравей..-по гласът й личеше че беше притеснена..
-Има ли нещо?
-Не,не..
-Днес си идваш,нали..?
-да..
-Ще те чакам на гарата...
-Добре..в 8....
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
