До кръв
Дали си истински ,или една измислица, законна...
Дали те има, или кражбата е моя грях...
Аз всички от живота ти прогонвах...
за да те имам, до кръв и до прах...
А ръцете, те наистина кървяха...
и шепнеха във сънищата: помощ! Ела!
Нищо реално в живота не спряха...
А теб те спряха в самота....
И в мътното зрение едва те долавям
как си отиваш ,страхливо от мен...
Но после плача,пия и забравям...
Прости ми на сърцето жестокия плен.
Не умея любовта да деля със никого...
не умея да бъда добра, великодушна ,открита...
Не ми дължиш нищо, от никога...
Свикнах във свойте прегради да скитам....
