От рано писмата си пращам
по черните гарвани, моите мечти...
Моите единствени, скъпи приятели...
които ще пият живота от моите очи....
И им казвам адреса ти тихичко ..
и ги целувам по черните, гладки пера....
Отдавна не виждам пред себе си нищо,
отдавна живея със своите писма...
И между двата прозореца, към света отклонен
пътят ми сменя посоки и дни...
Гарвънът, той единствен със мен
черните нощи и дните дели...
И когато четеш, аз отново ти пиша...
Защото не искам за миг да прекъсна нашата нишка...
Само чрез нея аз мога да дишам...
И често долавям и твоита въздишка!
