Сълзи проливам тази нощ.
Отново мъчи ме душевния двубой.
Часовника поглеждам-полунощ,
защо ли нямам миг покой?
В съня ме гонят спомени далечни,
а сърцето ми болезнено тъгува
и мечтае спомените да са вечни...
когато нещо старо в тях изплува...
Да любов!Аз помня твоя стар адрес -
къщата отпред с градина,
която гледах с интерес -
някога - преди да си замина.
Но как да стигна пак до там?
Такси ще си повикам може би?!
Или пеша да повървя...не знам,
ами,ако навънка завали?
Дали чадър да взема
и под дъжда да повървя сама...
Господи,каква дилема!
Дали да не остана у дома?
Защо увъртам?Май,че ме е страх
по пътя да не се изгубя
и с погледа си толкоз плах
вместо в мъж,в луната да се влюбя!
