Автор Тема: Спомен за една стара вишна  (Прочетена 774 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Спомен за една стара вишна
« -: Септември 17, 2006, 22:18:51 pm »
Продължавай
да хвърляш камъни!
Изворите догоре задръсти.
Избоди очите на птиците.
Право в сърцето ми
кинжал ръждясващ вклини.
Не се обръщай,
кръвта ми нека да изтича!
Цъфналите дървета
с дъх леден ослани.
И онази- старата вишна,
отново с камък,
както някога удари
и клоните и начупи.
Смей се!
Искам смехът ти
да се плиска
над пожълтелите,
изтерзани треви.
Никога не съм ти била
толкова близка,
както сега,
когато умирам...
Почти.



 
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:06:56 am от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Tajni4ka_:(

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2012
  • Пол: Жена
  • Моят нов любовник-самотата....
    • Tajni4ka
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #1 -: Септември 17, 2006, 22:21:16 pm »
Много е хубаво [inlovee]
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:07:24 am от Gentiana »
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #2 -: Септември 17, 2006, 22:23:04 pm »
 :) Благодаря ти, слънчице!  [heart__]  :flyingkiss:
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:12:30 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #3 -: Септември 17, 2006, 22:28:49 pm »
[bravisimo] браво ! [kisss]
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:13:53 am от Gentiana »
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #4 -: Септември 17, 2006, 22:39:27 pm »
 [cart-heart] [gentle-fen]
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:14:10 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #5 -: Септември 18, 2006, 10:09:49 am »
Прекрасно е. [flowers] [flowers] [flowers] [plqsssss]

само една забележчица малка-вишна се пише ,освен ако нарочно не си написала с "я". :) :p
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:14:27 am от Gentiana »
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Спомен за една стара вишна
« Отговор #6 -: Септември 18, 2006, 11:05:57 am »
Права си, Тони  [shame], "вишна"  е.
Явно, без да искам, съм го написала на руски.
Понякога ми се случва, не знам защо ме избива да използвам руски думи.
Може пък в някой минал живот да съм била рускиня [lol] [lol].
А интересното е, че ми се е случвало и да ме питат  дали нямам руски корени.
Особено, когато косата ми беше руса...
Съжалявам...ще го поправя.
 [heart__] [inlovee]
« Последна редакция: Септември 18, 2006, 11:15:12 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.