И есента дойде..и донесе тъга...

[`Amy_Lee`]

Емили се събуди сутринта от звъна на часовника си.Не й се ставаше - днес беше първият учебен ден.По принцип няма 17 годишно момиче,на което да му се ходи на училище,но тя беше различна. Напротив - тя обичаше да учи, изпитваше нужда от нови знания..Но приятелите й в училище бяха малко. Не се сприятеляваше лесно.Но въпросът беше в това,че макар и малко тя имаше приятели..да - в старото си училище.Сега в края на лятото Емили и семейството й се бяха преместили в град,съвсем далече от нейния роден,съвсем далече от всичко,което имаше - спомени,минало..Не й се ходеше на училище,защото беше гледала достатъчно филми,в които много ясно се виждаше как се държат с нови ученички,особено ако тя бяха като нея.
Въпреки всички тези тревожни мисли,тя стана.Облече се,оправи се и тръгна към новото си училище.
На двора всички бяха строени по класове.Тя отиде при своя и поздрави..
-Здравейте..аз съм..ъъ..Емили..и ще сме заедно в 11ти клас..нова съм в града..ии..ъъ.. -гледаше към земята като говореше..
-Я няк'ва нова..-обади се едно момче от страни-как каза че се казваш?
-Емили
-Хаха!Емили?!
-Деане,престани!-Обади се учителката,която току що беше пристигнала.
-Ученици,поздравете новата си съученичка..
Всички я гледаха с презрение..
-Ее,добре.Емили,аз съм Госпожа Иванова и ще съм ти класен ръководител и преподавател по География.
-Ъъ..да..
Церемонията по започването на учебната година свърши и всички се качиха в класните си стаи.
Емили седна сама, с надеждата някой да седне до нея - но не.
Видя на другата редица момиче,което също е само.То оживено разговаряше с приятелка,която обаче стоеше отзад.Като видя че Емили се приближава към нея,момичето сложи чантата си на стола.
Емили стигна до чина и попита:
-Свободно ли е .. може ли да седна до теб ?
-Хъхъ..ъъ..не!-само отговори тя и се обърна към другарката си.
Емили  беше очаквала че няма да мине никак леко,но не предположи че ще е чак толкова зле.
***
Вървеше към вкъщи,по пътека, отрупана с  накапалите есенни листа.
"Глупава есен..-мислеше си- защо дойде..и донесе тъга..да,тъжна съм,ако това ме питаш..да!..Намери ми приятели,есен..намери ми..не искам да съм сама.."
Но едва ли есента щеше да чуе мислите й.Едва ли щеше да си тръгне заради нея.
Тя щеше да остане и да продължи да пълне сърцето й с тъга.
***
Прибра се вкъщи и започна да учи..Нямаха домашна още първия ден,но тя искаше да подготви малко уроци напред.Но беше разсеяна..Сети се как я гледаха всичките й съученици..как се държаха с нея..сети се за стария й клас,които в началото бяха също така..С какво беше по-различна от останалите..с какво беше спечелила това държание..
Мислите й я унесоха в неспокоен сън над учебника..а навън есенните листа продължаваха бавно и тъжно да падат....
***
Мина единия срок,есента си отиде,но в сърцето на Емили тя остана.Нямаше ги старите й приятели,нямаше го стария й град..отношението на съучениците й не се промени много...За тях тя завинаги си остана "Странната нова" ... Емили не забелязваше как пролетта идва,не беше забелязала и красотите на зимата..
За нея тъжната есен си остана.Всеки ден тя се прибираше по същата пътека,и всеки ден питаше есента кога ще си отиде..но отговор й не получи...

[PunkGirl]

мм малко не мога да разбера замисъла..
не знам..  [confused] [shame] ама обикновено есента и мен,както теб ме обърква..
така че..  [inlovee]

[taina_maina]

Есен.. [confused] То есента вярно те кара да се чувстваш...едно такова никакво  [confused]

Хареса ми разказчето....  [hey sexyy] :kissoflove:

[`Amy_Lee`]

Благодаря ти..
сега като го чета и аз не знам за кво става въпрос...
Ми то така - Есен,ново даскало,шибани съученици..карат те да напишеш нещо глупаво :)