И оправдания са безполезни днес,
Напразно дразнят гърлото в безсилие,
Аз в самота затъвам, грозно, без финес,
И не помага никакво усилие,
Мълчание е злато - ненавиждам,
Аз тишината, носеща ми крах,
И вместо подиум и трон аз виждам
Величие, превърнато във прах,
Недежда, като гума спукана,
Издава стон – последен, глух,
О, как аз ненавиждам златото,
Напразно целият превръщам се във слух ....
