News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Как чувствата си играели на криеница

Started by bezdaren_nekadarnik, September 21, 2006, 18:13:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

bezdaren_nekadarnik

Как чувствата си играли на криеница
(притча)

   Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
   — Хайде да играем на криеница, а!?

   ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
   — Криеница? Що за игра е това?

   Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

   ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

   — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.

   Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

   Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

   — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

   Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

   И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

   Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
   
   ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

   И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Виж на кви неща попада човек, когато се рови из нета и търси друго.
Ако го бях търсел, нямаше да го намеря
"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...

_sladurkata_

много готинко...много добре измисленко :)
живота е хубав,защото е красив!

gabi_gabi

аууууу това много ми хареса  [inlovee]
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

angel_of_darkness


Devil`s Bride

Дам това е много хубавичко  [inlovee]
А тук http://misli.hit.bg/lovestory.html има друга притча за любовта... също много красиво  [inlovee]

Hurto

Ако един ден ти се доплаче,обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш, но мога да поплача с теб. Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да бягам с теб. Ако някой ден не искаш да слушаш никого, обади ми се и ти обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен, вероятно имам нужда от теб.

Gerry{}


tonnny_bg

Хм,лудостта води любовта.Така си е.Прекрасна притча. [inlovee] [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

bezdaren_nekadarnik

Quote from: tonnny_bg on September 22, 2006, 17:01:22 PM
Хм,лудостта води любовта.Така си е.Прекрасна притча. [inlovee] [heart__]
"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...