Ледът и спомена..болката и мрака

[Akaша]

Завесите спусни..нека гина аз във тъмата
сърцето ми на мира остави
достатчъно ти е че подарих ти душата
от съзнанието ми изчезни..
достатъчно бях в плен на самотата...

Капки кръв се стичат от очите
спускат се по леденото ми лице
няма кой да изтрие сълзите
кой да съживи изстиналото ми сърце...

Просто спомен съм..едвам живея
едвам намирам път във тази тъмнина
с студенината си не се гордея
само ако можех напред да продължа...

Боса съм..в нозете ми стъкла се впиват
и разкъсват моята студена плът
кървави следи след мен оставям..загивам
пълен с болка и тъга е моя път...

Едвам едвам примигват моите клепачи
животът някой изтръгва го от мен
знам умирам..не ме е страх обаче
имам си своята болка..черен сатен..

Гладка и лъскава е моята кожа..
просмукана от лед и тъга
до гръкляна опря се ножа..
ножа ..да именно ножа на смъртта...

Когато някой си отива...
нещо..просто спомен пуст
болката във него се отмива
и остава само гниещата плът..

Когато нещо ти изгубиш
чак тогава можеш да го оцениш
уби ме..успя да ме погубиш
затри и разби мойте светли мечти..

Докосни устните ми за последно
можеш ли да усетиш леда просмукал се във тях
обичам те..но смърта е нещо незибежно
жалко че не ме разбра....умирам и чезне гласът ми плах...

[Akaша]

мерси..май ще си бъда се в плен на този лед и тази самота  [sad2]

[ivorysoul]

отново прекрасно и тъжно...

[vesselin]

Страхотно написано!