Вече нищо нямам

[Gentiana]

Нежност-скършено крило на птица
в сенките на минало се влачи.
Изкълван от птица улулица
ослепял дъхът ми в мрака плаче.

Нямам думи. Вече нищо нямам
със което да си купя милост.
Смешно блудкава житейска драма.
Гроб, покрит със бели карамфили.

Не ухаят мъртвите копнежи.
Болката душата ми ръждясва.
Заграден със плет - бодлива мрежа
моят свят във нощите психясва

и убива клетка подир клетка
всяка светла мисъл и надежда.
Свят такъв е много жалка гледка.
Не е истински, а само тъй изглежда.

Ще заровя себе си във бездна.
Нека ме затрупа тишината.
Искам просто тихо да изчезна,
миг преди да ме пречупи вятър.

[krasimir]

Тъжно е. [sad3]

[Tajni4ka_:(]

Прекрасно е

[{dulgokoska}]

Внушително и завладяващо, както винаги [inloveee]

Самотен кол забит навътре...
В пустош черна и пламтяща...
Дето няма ново утро...
Нито край на гибел прашна...

Мина с мухал, с газ отровен...
Дълбока, плитка, наводнена...
Люлка детска с глас гробовен...
Пее злобно... и процежда...

Неспокойно мръсна жажда...
Няма да се утоли...
Кървясал колът ме разяжда...
И вятърът ще ме прости...

[ilusia]

 [inlovee] [inloveee] [bravisimo]

[Gentiana]

Тъжно е. [sad3]

Еееее, няма да плачеш сега , де  :)
Тъгата е като дим над блатото , нежна и ефирна като паяжина.
И най-лекия полъх на вятъра я разкъсва и отнася надалече.
И отново грее слънце. [slun] =:) [heart__]

[Gentiana]

Прекрасно е

Благодаря ти, сладкишче  :) [heart__]

[Gentiana]

[inlovee] [inloveee] [bravisimo]

:flyingkiss: [flowers]

[Gentiana]

Внушително и завладяващо, както винаги [inloveee]

Самотен кол забит навътре...
В пустош черна и пламтяща...
Дето няма ново утро...
Нито край на гибел прашна...

Мина с мухал, с газ отровен...
Дълбока, плитка, наводнена...
Люлка детска с глас гробовен...
Пее злобно... и процежда...

Неспокойно мръсна жажда...
Няма да се утоли...
Кървясал колът ме разяжда...
И вятърът ще ме прости...

Благодаря ти  [inlovee]
Прощава, но и не забравя.
Отнася нещо съкровено.
Кръвта съсирена се сгрява
от слънце черно, неизменно.

Покрити с мухъл бели кости
на сбъркани, убити мисли.
Градя със тях полека моста,
зад който търся място чисто.

И в пустошта червени рози
отново ще садя инатски,
напук на делничната проза.
Една химера грандоманска.

[{dulgokoska}]

Скритото ни тайна пази...
Всеки свой секрет си има...
Идилията грандоманска...
Която му душата пили...

Затова за чисто не надзъртай...
Строй, гърби се и гради...
В съсиреците търпеливо бъркай...
И нека течна кръв изври...

Да полее начинанието смело...
Инатът да се разцъфти...
Но тайната пази си до последно...
С кръв розите полей - да им върви!...

[Gentiana]

Чистото е цвете рядко
под небе от черна лава.
Всяка нежност трае кратко.
После...нищо не остава.

Скритите ни тайни вехнат.
Като мумии изсъхват.
Щом вратите се открехнат
тъмнината се задъхва

и като огромен бухал
във очите ми се впива.
Ослепявам. Тъмен мухъл
моята душа покрива.

Мразя тез червени рози.
Предпочитам синьочерни.
Може и да съм мимоза,
но инатът ми е верен.

[Афродита]

но с този инат докъде ? ...  :p

Прекрасни стихове ...

Брилянтни сте и двете !!!

[inloveee] :kissoflove: [inloveee]

[gu6] [gu6] [gu6]

[Gentiana]

Моят инат е позитивно мислещ и светъл  [lol] [lol] [lol]
Впрягам го само в заслужаващи си каузи  :p
Благодаря от мое име  [cvetee]

[rado]

Е не е толкова страшно. Все ще се намери някой спасител. [heart__]

[Gentiana]

Спасителя ще го разкъсам
и кожата му ще изсъхне.
Ще бъде лесно. В миг нахъсан
дори и няма да въздъхне.

Спасители не искам. Горда
е дяволската ми природа.
Опъната ловджийска корда
на лък. Убийствена порода.

привет,  :) Ради  [lol]