Автор Тема: Когато музиката в душата ми плаче...  (Прочетена 1522 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Когато музиката в душата ми плаче...
« -: Септември 22, 2006, 10:11:12 am »
Когато музиката в душата ми плаче,
оглушава моята нежност и крещи
като забравено на прага сираче
с толкова големи, тъжни очи.

Когато нота подир нота се стопяват
като разтопен, стар, нагарчащ шоколад,
от тази лепкава гадост ми призлява.
Имам всичко, а умирам от глад.

Когато искам да ти кажа нещо красиво,
а от устните ми само грозни думи валят.
нима не разбираш, че много бавно ме убиваш?
Счупени пръстите на любовта ми към теб кървят.


« Последна редакция: Септември 22, 2006, 10:33:27 am от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #1 -: Септември 22, 2006, 10:23:54 am »
Мале Genti мн е хубаво...  [cvetee] Особено този момент, най ми въздейства:

Имам всичко, а умирам от глад.
  [bravisimo] [inloveee]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #2 -: Септември 22, 2006, 10:31:14 am »
Благодаря ти, мила  [inlovee]
Понякога е така - имаш всичко и въпреки това умираш от глад за нещо друго... [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #3 -: Септември 22, 2006, 13:05:41 pm »
Пак ме завладя стиха ти Genti, само ти можеш да ми дадеш такава емоция
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #4 -: Септември 22, 2006, 14:10:34 pm »
Опера, етюд и реквием...
Ти свириш... аз те слушам пак вглъбена...
Всичко задълбава се във мен...
Както сух копнеж у морската сирена...

Приказка по ноти се изписва...
Поднесена с безчувствения профил...
Страница по страница отлистваш...
И свършва... няма повод да говорим...

Когато музиката в душата ми плаче...
Думите се давят във сюжета...
Познат до болка... обичан и най-мразен...
Разгражда ме... а профилът се свежда...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #5 -: Септември 22, 2006, 14:22:32 pm »
Пак ме завладя стиха ти Genti, само ти можеш да ми дадеш такава емоция
Благодаря ти, мила , нали знаеш - емоцията е взаимна  :) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен nejno_angel4e

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2727
  • Пол: Жена
  • l'amour de l'art
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #6 -: Септември 22, 2006, 14:26:06 pm »
аз без думи много е хубаво! [heart__]
My heart is my strength...
...and my weakness

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #7 -: Септември 22, 2006, 15:17:14 pm »
 :) [inlovee] [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #8 -: Септември 22, 2006, 15:37:47 pm »


Когато искам да ти кажа нещо красиво,
а от устните ми само грозни думи валят.
нима не разбираш, че много бавно ме убиваш?
Счупени пръстите на любовта ми към теб кървят.



супер е :) уникално .... удивително ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #9 -: Септември 22, 2006, 15:40:40 pm »
Радвам се, че толкова ти харесва  [shame] :).
 :kissoflove: [gu6]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #10 -: Септември 22, 2006, 20:23:17 pm »
Опера, етюд и реквием...
Ти свириш... аз те слушам пак вглъбена...
Всичко задълбава се във мен...
Както сух копнеж у морската сирена...

Приказка по ноти се изписва...
Поднесена с безчувствения профил...
Страница по страница отлистваш...
И свършва... няма повод да говорим...

Когато музиката в душата ми плаче...
Думите се давят във сюжета...
Познат до болка... обичан и най-мразен...
Разгражда ме... а профилът се свежда...
Свиря. Сгърчени пръсти накриво зараснали.
Всяка нота е болка - камбана. Звъни
в тъмната зала на несподелените спомени.
Боли ме, но на теб не ти пука. Нали?

Партитурата е скучновата и изтъркана.
Колко пъти съм ти свирила сонатини без страст?!
Програмата за концерта днес нещо е сбъркана.
Искам да избягам, но над чувствата си нямам власт. 

Музика без думи, без душа и без спомени.
Сюжетът разгражда ме, изтичам по прашния под.
Клетки - ноти, в публиката невинна отронени
изгарят телата.Времето на омразата е на ход.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #11 -: Септември 22, 2006, 20:46:38 pm »
Като нищо мога да заплача и аз :)

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #12 -: Септември 22, 2006, 20:57:25 pm »
Недей, Ради  :)
После как ще те успокоявам  [confused]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #13 -: Септември 22, 2006, 20:58:23 pm »
Свириш. Глухи звуци чувам...
Неми са, а в мен кънтят...
Изливаш се... как да се извърна...
Оплетена съм в кух и празен звън...

Не ми прилича на познатата соната...
Малка нощна музика не е...
Букет от бедност на кухини богата...
Поднесен пред изсъхнали нозе...

Цигулката на оркестъра изскърца...
Счупи се... но свириш и без нея...
Клавишите безмилостно ти блъскаш...
И чакаш... по сюжет да полудея...

Да попия твоята безплодност...
Твойта кухост, смесена със ноти...
Разливаш се... оставяш ме за соло...
Скрибуцащо за нашите животи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Когато музиката в душата ми плаче...
« Отговор #14 -: Септември 22, 2006, 21:10:27 pm »
Неми звуци - имитация на чувство.
Тази тактика я тъй владея!
Музика от нищото - изкуство,
чрез което над заблудите се смея.

Не е Нощна музика, соната...
Вопъл на душа от гняв превзета.
Бедност с кухини без страст богата.
Нещо предвидимо, общо взето.

Ням оркестър, счупени цигулки...
Солото сама ще го изсвиря.
И клавиши-ледени висулки
с дива страст небрежно ще разбия.

Полудяваш  и попиваш всичко,
но безплодна като мен оставаш.
Няма смисъл. Не е нещо лично.
Трудно е сама да си прощаваш.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.