Мрази ме като смърт

[Gentiana]

Мрази ме!...
Като смърт...
Но не онази -
на бойното поле,
покрита с слава.
Мрази ме
като блудница, която
сред сенките на мрака
се стаява.
Такава смърт,
по-подла от хетера,
по-блудкава,
задавящо горчива.
Мрази ме!...
Като чума и холера.
И двете заедно
със сигурност убиват.
И ако трепне в теб
сърцето
с жалост,
мъчително и дълго
ще умираш.
Не ме обичай!
Всичко е нахалост.
Помръкна всичко...
Как не го разбираш?!

[{dulgokoska}]

Мрази ме като смърт... на дете...
Което без усмивка се стопява...
И с немощните си очи, нозе...
С ръчички крехки като слама...
Посяга и се моли за живот...
А тази смърт го довършва...
Тъй мрази ме... като детски гроб...
Защото няма нищичко по-мъчно...

Мрази ме като смърт в пустиня...
На капчица едничка от вода...
Като тази, дето те отмина...
Но отнесе твоята съдба...
Която обещаващо заплака...
Издъхна и във призрак се превърна...
Мрази ме като смърт безмълвна в мрака...
За да мога и аз така да ти отвърна!...

[rado]

 :)Обектът на тези чувства дали е в състояние да откликне на подобен призив?
Защо ми се струва , че този човек , ако е един и същи, е или прекалено възвисен , или прекалено сатанизиран.  Не знам дали да му завиждам или да го съжалявам.
Май не му е лесна работата.

[Gentiana]

И после двама смъртно наранени
като два демона от Пъкъла излезли
с омраза- страст, две стенещи вселени,
телата си ще слеем в черна бездна.

Разкъсвай нежната ми кожа със омраза,
по -силна от любов на птици нощни.
Да те обичам диво Бог ме е наказал,
а Дяволът ме слива с твойте нощи.

Не ме жали, не съм принцеса кротка.
От чувствата ми лава те залива.
Инстинктът мой на хищна нощна котка,
не го ли овладееш,... те убива.

[Gentiana]

:)Обектът на тези чувства дали е в състояние да откликне на подобен призив?
Защо ми се струва , че този човек , ако е един и същи, е или прекалено възвисен , или прекалено сатанизиран.  Не знам дали да му завиждам или да го съжалявам.
Май не му е лесна работата.

Ех, Ради, това е само игра, душице. [heart__] :)
Кой смъртен би понесал такава лава от чувства?
Просто днес са ме хванали дяволите и ми се пишат сатанински строфи.
Само в мрака мога да потъна толкова дълбоко и страстно.
Мазохистка съм си по природа.
А и трябва ли да има прототип на лирическия ми герой?
Не съм толкова жестока , че да удавя някого реално в такава черна бездна... :)

[{dulgokoska}]

Обичам да ме мразиш - направи го...
Като смърт, която не убива...
Неведнъж ти казвах - приеми го...
Желанието вече ме раздира...

Матовата груба влажна кожа...
Вика те да дойдеш със ненавист...
Кръв да потече от болка - ножът...
И аз със стон на ярост да те дращя...

А щом маските си смъкнем да живеем...
Мразещи се даже и в червата...
Мъртвата от грехове постеля...
Нека да изкупим със омраза!

[shame] извинявам се, че днес не се получава нищо добре, но все пак желание има [shame]

[Gentiana]

 :)
Кожата ти матова и влажна
пръстите ми мачкат и разкъсват.
Ще крещиш. Какво пък-много важно.
Мразя, ей така, да ме прекъсват.

И любов, и съскаща омраза
щом те видя, пълнят ме догоре.
Ложето ни - болка и зараза
среща ни. Със мене ли ще спориш?