News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Събуждане

Started by Gentiana, September 23, 2006, 07:00:37 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Призори тревите са лилави.
Сънищата им са много нежни.
Капчица роса пътечки прави
върху дремещ лист зелен небрежно.

Слънчев заек хлъзва се по клона
на  дървото зад стъклото потно.
Слънцето - езическа икона
пак изгрява, някак неохотно.

Есенно нагарчащи усмивки
подарява светлината бледа.
Уличните котки са щастливки-
лягат си след пирова победа.

Улицата кротко се събужда.
Глъхнат стъпки. Бързащите хора
в полумрака имат светла нужда
да захвърлят нощната умора.

И в кафе и първата цигара
да вплетат копнежите си снощни.
Проза делнична. Играта - нова. Стара.
Всичко се повтаря. Още. Още.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krasimir

Хубаво събуждане. [cais007]

{dulgokoska}

Пухкав сън с лъчите си отива...
Развиделява небосводът тихо...
Облачета късат се красиво...
И от тях се ражда нежно стихът...

Бягат галопирайки конете...
По морето златно и червено...
Изгрев е... кафето е горещо...
А душата веч презряла е зелена...

Събуждане, прераждане... Начало...
Което с тъмен край ще си отиде...
За да дойде зайчето пак бяло...
И пух от нова нежност да го скрие...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


black_angel

както винаги неотразима [cvetee] :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Мили мой, ти си моят ангел хранител,
ти си моят господар, ти си моят пазител...
Аз твоя съм до края на дните си, защото те обичам,
аз няма да те изоставя никога, в любов сега ти се вричам...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: black_angel on September 23, 2006, 14:50:04 PM
както винаги неотразима [cvetee] :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
:kissoflove: [i love you]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Ще взема да се отъркалям в тези лилави треви .
Старо магаре и стари мераци.

Gentiana

 [lol]
Лилавото е магичен цвят, крие толкова тайни  :)
Може би, търкаляйки се, ще чуеш тайните на щурците, които дълго през нощите са ги разказвали на тези лилави треви.Какво ли са им споделили  [mhmm] ?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.