Долината...

[Скитникът]

Вървя в нощта сред поле от тръни от лед.
Вървя слепешката, опипом, уплашен.
Разранен се влача, кървя, умирам. Напред!
А призрак съм, от ужас изпит и прозрачен...

Костелив пръст ми сочи долината от кръв,
път през нея минава, път за който съм пръв.
А там на средата съм разпнат, целия в кървави рани,
Стъклата-сълзи са в кръвта ми и в белезите събрани...

А пътя осеян е с ями от ужас,
пълни с киселинен страх от тебе самия,
и все падам в тях и в унес,
потъвам, разяден, жертва,на мрак и ония...

И сутрин се будя с обгорели нозе,
страхът свойте рани остави.
И сутрин знае мойто сърце,
верният избор(че пътя пак извървя) все пак направи...

[Devil`s Bride]

Мм направо да те побият тръпки  [inlovee] Но е много хубаво, хареса ми. Браво  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[SkitnicaVmoretO]

Завладяващо... поздрави от скитницата...нали знаеш  :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[phibi]

...верният избор(че пътя пак извървя) все пак направи...

[bravisimo]

[Скитникът]

Blagoдаря :)  [inlovee] [dance4]
Благодаря ви приятели :)

[Gentiana]

Пропуснах да ти кажа, че стихът ти е прекрасен  :) [heart__]
Само последният ред някак си не е на място...
Може би ще го погледнеш пак ?
Някак разваля ритъма, душице . [confused]