По стъклените витрини днес
погледът ми сграбчи лъскави одежди
блясъкът на които прогони моя стрес
и възвърна моите надежди.
Продадох си мислите последни
и окъпах с прах от безразличие душата,
навлякох новите дрипи поредни
и крещях до болка,късах с нокти небесата.
Навлякох и днес търпение намачкано,съдрано
изгладих волята си,тихо плаках като на сън...
Отворих шкафа с бижута - съзрях очаване събрано
прибрах го...после затичах се навън...
Безпарична,празна,бедна,изкрещях,
по стъклени витрини камъни хвърлях...
Виждах вътре лица празни,а до тях...
дрипави...мечтите си съзрях!
Продадох ги!До една ги дадох!
За частица,блясък и надежда...
Тях..или себе си продадох
Правилнен път избрах...или ме подвежда?!