News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Синьо стихотворение

Started by Gentiana, October 27, 2005, 13:42:37 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Незабравки валят над деня.
Синьо слънце танцува в морето.
А брегът  с раци спори- игра
над която се смее небето.

Сини мисли под сини коси
вятър южен развява и ето-
пръсва сини светулки-искри,
със които запалва сърцето.

Аз съм синя, отива ми май
този цвят на усмихната нежност.
С мен ела и ръката си дай.
Да се гмурнем в лагуна-метежност.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

Очарована съм, харесва ми, че си в такъв нежен, цветен и омайващ период [намиг]

Gentiana

Черното и синьото са любимите ми цветове.
Така че след черния ми период, сега е времето на синия [smile2].
А като се замисли човек, и другите цветове са прекрасни, защо да се отказвам от тях?!
Благодаря  [smile2]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.