Автор Тема: Синьо стихотворение  (Прочетена 1239 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Синьо стихотворение
« -: Октомври 27, 2005, 13:42:37 pm »
Незабравки валят над деня.
Синьо слънце танцува в морето.
А брегът  с раци спори- игра
над която се смее небето.

Сини мисли под сини коси
вятър южен развява и ето-
пръсва сини светулки-искри,
със които запалва сърцето.

Аз съм синя, отива ми май
този цвят на усмихната нежност.
С мен ела и ръката си дай.
Да се гмурнем в лагуна-метежност.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: Синьо стихотворение
« Отговор #1 -: Октомври 27, 2005, 22:19:11 pm »
Очарована съм, харесва ми, че си в такъв нежен, цветен и омайващ период [намиг]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Синьо стихотворение
« Отговор #2 -: Октомври 27, 2005, 23:03:26 pm »
Черното и синьото са любимите ми цветове.
Така че след черния ми период, сега е времето на синия [smile2].
А като се замисли човек, и другите цветове са прекрасни, защо да се отказвам от тях?!
Благодаря  [smile2]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.