Помниш ли, когато признах си...
"Ти спиш, а аз те обичам!"...
Днес сетните сили събрах си...
Пак този свят да изпиша...
Небето е бяло - таванът...
И по него играят си сенките...
Пролука оставя им прагът...
Да избягат... Там... сред Легендите...
За да разкажат за наш'те сърца по стените...
Големи и малки - жълто-червени...
Да разнесат и тихите звуци на пчелите...
В неспокойните сънища отдавна поспрели...
Да изрисуват усмивките и съ'лзите топли...
Изплели калъфки за възглавници скъпи...
Да ушият завивки, кат' от нашите вопли...
Що с цял живот заплатихме да купиме...
Да изпеят ни думите, мечтите предали...
С кратко бълнуване на матраците - обич...
Да запалят и свещите - ароматни скрижали...
С чиито пламъци аз на тебе говорех ти...
Да извият венци от песните наши...
И на чужди сърца тях да положат...
С която частица, на духовни адаши...
Тежката обич да им възложат...
Да избягат от тука със спомени цветни...
Прибрали ги в джобче от разлъчна целувка...
Побрала в себе си години, предмети...
С вяра в бъдещи - последна преструвка...
Ти спиш, а Аз те обичам... Завинаги!...
03. 09. 2006 г.
