Автор Тема: Един есенен следобед под дъжда...  (Прочетена 864 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Един есенен следобед под дъжда...
« -: Септември 29, 2006, 13:35:49 pm »
 Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
 Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без нея. Дъжда се стича на едри капки по нежното й лишено от емиция лице. Изглеждаше като самотно момиче изгубило голямата си любов, лесна плячка за безскруполното ми съзнание.
 Слязох при нея, дойде поредния трамвай който този път няма да пропусне само тя, щях да и правя компания, мислех си че тя ще оцени това, ще си поговорим, ще я поканя на кафе, ще изпием по един грог (ром с чай) за да се стоплим, ще й разкажа някоя тъжна история, в която съм главен герой (личи че е чувствителна, лесно мога да я разтопя), ще й кажа, че я харесвам, ще се качим у нас и...
 Трамваят отмина, аз замечтан гледах в нищото пред мен, нея я нямаше, явно този път се бе качила. Натъжих се от себе си, не трябва да си правя толкова големи планове от нищото, колко пъти се разочаровах по този начин, а продължавам да правя същите грешки. Прибирам се вкъщи и лягам на леглото си сам. Мисля за живота и разочарованията си...
 Пуши ми се. Излизам на терасата, паля цигарата, жадно смуча отровния дим. Гледам отнесено, не мисля за нищо. Тя е долу на спирката, изпуска поредния трамвай, гледа към мен. Не издържам погледа й и се прибирам вътре.
 Сядам пред компютъра, пускам си музика и се отпускам на стола. "Остава", думите на песента са по-отровни от цигарения дим, болезнени, убиващи надеждата:
"Парите движат любовта,
парите ще спасят света"...
 Звънецът на вратата ме измъкна от доброволния музикален плен, в който бях попаднал. Станах и отворих. Беше тя. Мократа й коса се бе слегнала под тежестта на дъждовните капки. Един кичур залепнал за бузата й слизаше надолу и се извиваше под брадичката й. Очите й искряха трескаво, изпълнени с молитвено желание за прошка. Колко жестока красота:
 - Навън е студено, ще ми кажеш ли къде мога да се стопля - попита тя.
 Нима очакваше да я поканя? Нали преди малко тя ме накара да се разочаровам от себе си.
 - В съседния блок има кафе - отвърнах аз, тя се обърна и тръгна.
 Прибрах се, колонките на компютъра продължаваха да изливат галещи слухът ми звуци, седнах и затворих очи. Песента се смени:
"Мъничко човече,
търси пътя вечен"...
 Пред затворените ми очи изплува картина нарисувана от тези думи. Бях сам, пред мен имаше врата, отворих я и влязох. Това бе домът ми. Не исках да съм там. Излязох. Около мен имаше още много врати. Отворих втора, после трета, червътра и още много забравих колко, навсякъде намирах своята стая..."Мъничко човече,
търси пътя вечен", прозвуча последния акорд на песента. Спрях компютъра и излязох. Отидох до кафето където я бях пратил. Нямаше я. Отидох до спирката. И там я нямаше. Предадох се. Признах слабоста си. Седнах по турски на мокрите плочки примирен, с наведена глава подпряна върху кръстосаните ми ръце. Вятъра духаше в гърбът ми, поддадох се, тялото ми тръгна напред, после назад, напред, назад... Хареса ми.
 - Какво правиш? -  чух познатия отскоро глас.
 - Клатя се - отвърнах и вдигнах глава.
 Погледите ни се засякоха. Усните ни се разиграха в усмивка.
 - Защо? - попита тя и срещу мен.
 - Студено ми е - отговорих - пък и така ми харесва.
 Седяхме един срещу друг и се клатихме, и се гледахме... Хората минаваха и ни гледаха учудено, забързани в ежедневните си грижи не забелязваха спокойствието, което цареше и в моята и в нейната същност.
 По някое време се качихме вкъщи и правихме секс. Не трябваше. Развалихме духовното сливане заради едно глупаво плътско удоволствие. Не ни хареса и на двамата. Тя ми каза, че се е почувствала омърсена, аз усещах същото.
 Тя си тръгна. На другия ден я видях на спирката. Слязох долу. Трамвая я бе отнел. седнах и започнах да се клатя... Тя не дойде.
 Два дни след това бързах за работа. Тя бе на спирката и се клатеше. Трамваят дойде. Нямах време дори да я поздравя...







Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Tramel

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 680
  • Пол: Жена
  • Обичана и отричана
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #1 -: Септември 29, 2006, 22:12:46 pm »
[plqs plqs] [plqs plqs]

Много е хубаво... но малко тъжно. Ще има ли продължение...?

Неактивен ilusia

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9346
  • Луда ? Да ! Две и половина сме !
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #2 -: Септември 29, 2006, 22:18:25 pm »
 [bravisimo] я да я гепиш таз мадама [namigggg]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on
http://www.vbox7.com/play:e1359ebc

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #3 -: Септември 29, 2006, 22:53:26 pm »
Нали ти казах, Нас, че е хубаво  :)
Ето, че  не само аз го харесвам  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #4 -: Септември 30, 2006, 22:03:59 pm »
Tramel ще помисля за продължение, но и то ще бъде тъжно, все пак имам някой неща напредвид...
ilusia и аз си мисля да я гепя тая мацка, ама не знам как да си я изкарам от главата за да я направя реална :)
Gentiana като ти казвам, че не е хубаво значи не е хубаво. Все пак имам право на мнение по въпроса... [lol]
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Babuzil

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1655
  • Пол: Мъж
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #5 -: Септември 30, 2006, 23:41:17 pm »
Изглеждаше като самотно момиче изгубило голямата си любов, лесна плячка за безскруполното ми съзнание.

ЕиииЙЙЙЙ  ..  Ай  стига  ве  ...   :)   :p   АхааАХАхАхАХаХаХ.......  Готинооооооооооооооооооооо......



Цитат
По някое време се качихме вкъщи и правихме секс. Не трябваше. Развалихме духовното сливане заради едно глупаво плътско удоволствие. Не ни хареса и на двамата. Тя ми каза, че се е почувствала омърсена, аз усещах същото.


Ехехехехе  ...  значи  е  дълбоко  привличане  някво ....  ПСИХО  ....   :p  Адски  да  ...(понякога  ...  Не.)


Цитат
Тя си тръгна. На другия ден я видях на спирката. Слязох долу. Трамвая я бе отнел. седнах и започнах да се клатя... Тя не дойде.
 Два дни след това бързах за работа. Тя бе на спирката и се клатеше. Трамваят дойде. Нямах време дори да я поздравя...

ТЪЖНОООООООООООООООООООООООООООООО......

кмразя  такива  моменти  ....  особенно  защото  живота  (поне  моя )    е  изпълнен  с  тях  ...

Шибано  ги  МРАЗЯ !!! ...  Всичките  ................!!!

Неактивен Feanor

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1225
  • Пол: Мъж
  • Warrior of Light
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #6 -: Октомври 01, 2006, 14:39:52 pm »
Стилът ми напомня малко на стила на Зелазни. И не си прав, хубаво е, а мнението ти не е обективно. ;)
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Един есенен следобед под дъжда...
« Отговор #7 -: Октомври 01, 2006, 18:23:33 pm »
Защо нямаше време?
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]