Седя, чета, недоумявам,
как умееш съвършенно ти това,
стихове така да сътворяваш,
...........,
секва в мен потока от слова,
стиховете ти са превъзходни,
чудя се с какво да ги сравня,
всеки път до толкова ме трогват,
че едва си връщам после мисълта,
открадваш малка част от мене,
а тя е - възхищение, и да,
надявам се аз още дълго време,
шедьоврите ти несравними да чета.