News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

След залеза

Started by SkitnicaVmoretO, October 03, 2006, 23:41:30 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

След залеза какво остава? –
Самотен плаж и тишина.
Една любов отива си със светлината,
оттекват само стъпки по брега.

След залеза какво ни чака? –
Цяла вечност самота.
Със слънцето умира и надеждата,
остават само спомени догарящи сред пепелта.

След залеза започваме на чисто.
Ще кажем, че от утре ще сме по-добре.
Сами ли себе си ще лъжем,
че тоя залез всичко ни отне.

След залеза ще бъдем по-далечни.
След залеза ще бъдем на различни брегове,
а нашто слънце вече е под хоризонта
и искам само днеска залеза да спре.

Gentiana

Търкулнат залез по усмивката на гребена
на най-високата вълна до онзи бряг,
по който скита моята душа поробена
и зъзне от внезапен, много ранен сняг.

На този бряг със теб не сме се срещали.
Ти нямаш спомени за любене по мрак.
На твоя бряг изгарящо горещо е.
Да се докосне лед със огън няма как.

И бреговете ни са успоредни прави,
които в далнината се топят.
Не се докосват нежно. Нищо не остава.
От сухото небе сълзи валят.


[heart__]и след залеза пишеш все така красиво, скитниче  :)


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

#2
Не си ме искал никога във мрака.
Единствено по светло ме зовеше,
а паднеше ли пак воал от тъмнина
в прегръдки чужди спеше.

Сега си прав, че нищо не остана.
Дори да искам да те върна
просто няма как
за тебе вече да изгрея,
денят погълнат е от мрак.

Да те докосна със ръце от слънце,
то значи да те изгоря,
то значи да погубя
ледената ти душа.
Да те целуна с топли устни,
то значи да те разтопя,
да прав си,  с огън лед не се докосва,
остава ми единствено да си вървя...

Благодаря ти, Гео. Подкрепата ти ми е безкрайно скъпа . [hearts4] [hugs and kisses]

Gentiana

Да си вървиш?! Но аз те търся в мрака.
Дори докосването ти да ме гори.
Дори да ме разтапяш, спри! Почакай!
Ела до мен. Ела и говори.

Разказвай ми за всички свои нощи,
в които аз до теб не съм и бил.
За болката, за сълзите си, още
за всеки миг, когото съм убил.

И може би ледът стъкло ще стане
на лампа газена, в която мила ти
ще грейнеш - плахо огънче и в мене
от този пламък няма да боли.


Имаш подкрепата ми винаги, когато ти е необходима  [heart__] :flyingkiss: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.