И кой днес е мислил,
че такъв ще стане света?!
И кой днес е мислил,
че няма надежда сега?!
И кой днес е мислил?!
Кой?
Къде?
И кога?!
Как всъщност ще свърши света...
Не аз...
Аз съм просто един дух,
свободен,
безгрижен,
различен,
и също така,
роб,
изтерзан,
наранен,
безразличен...
И свободата сега убива ме бавно...
Защо ли?!
Защото света е място реално,
а аз-
духът,
весел,
прям,
свободен,
игрив,
щастлив,
и по детски красив.
Не виждам...
Какво?
Май света...
или пък искам повече свобода...
А май че всъщност ми трябва верига...
Белезници,
окови,
изтъкани от
болка,
страх,
самота,
безсилие,
разочарование,
от човешкото насилие...
Трябва ми някой,
крилете ми да прекърши ,
или още по-добре...
Да ме свърши,
и толкоз...
Баста...
И тогава,
и духът,
аз,
моя милост,
слепеца,
ще пита:
"И кой днес е мислил?!"
Че ще съм аз точно агнеца.......
