Днес аз съм художникът.
светът е мойто платно.
Всяка душа е цвят,
всяка усмивка - светлосянка.
И така.
миг,
след миг,
градя неуморно,
картина,
мечта,
надежда,
за съществуване едно,
за по-красив свят,
за бегла отсянка,
на нещо красиво,
светло,
сякаш дете щастливо,
а не на нещо лъжливо,
илюзорно,
позорно.
Но...
Четката сама сякаш
се движи,
рисува,
изгражда,
създава,
контур,
след контур.
И светът истински става.
Грозен, без грам лазур.
И мрачен,
студен,
изкривен,
сив,
и някак гротескно,
усмихнат,
жестоко красив...
Днес аз съм художникът...