Самотата не е самотна
Очаквах ли чудо, очаквах ли някого...
Вече не помня, няма значение...
Преживях насън всяко очакване...
Без жал, без тежест ,без съмнение...
Няма сълза, нито спомен за нея, нито шепот!
Няма история моето кратко сънуване...
Не чувствам вина, че превърнах от себе си
красиво и истинско...едно съществуване.
Не помня имената на своите приятели вече.
Имена....сякаш никога не са имали...
И с влакът на самотата ми надалеч,
през моя живот, са тихо преминали...
Угаснаха свещите им в черната пръст
и развяха се черните ленти над прагове черни...
Животът отрежда на всекиго кръст
и спомени смътни...Страсти неверни...
Най-страшната участ -да спреш да обичаш!
След нея всичко лесно приемаш...
Реалността до болка отричаш
и таблетки за сън по навик си вземаш...
Животът опростява всяка сложна мисъл...
и накрая.. самата мисъл ставаш ти.
Не търсиш в дните посока и смисъл...
Не свършва от празнота в празнота ...да боли.
Малка протяжност, опит с години...
И всичко с житейска река се изтича..
Човек е човек... дори да изтине,
дори след смъртта отново обича.
Отрицание след отрицание...
И нищо няма нов аспект пред дните.
С малко тъга и скрито признание
потъват в печал, нетрезви, очите...
Но всъщност какво е моето бъдеще?!
Кула от истини, основи - лъжи...
Аз обичам своето сънуване!!!!!!!
И то е живот, и то е .... нали!?!
Самотата е средство, тънка ирония,
за да не дойде трагичния ден.
За да няма тъга в горчива агония...
Самотата...не е самотна със мен!...
