Живот....пропилян
Гледам през тънки стъкла - стъклени, счупени дни...
Низ от спомени изплъзва се завинаги от мен.
Дълга улица и нежен кръстопът ни дели!
Куршум във сърцето... дори заблуден....
Колко нощи отлитаха в мрака студени
непосредствена болка и груби лъжи...
Бутилки, приятели верни до мене
разбиваха дните, твоите очи...
Не казваше нищо, не искаше нищо...
не казвах нищичко също и аз, и ето отново -
търся въпросите, старите, черни огнища
където догаряха твоите отговори...
Чакане за обич!Чакане за страст!
Колко може да чака празнота във сълзи...
Над теб и над пожарите да имах власт...
една любов на прах да изгори...
Усещах твоята нежност, през хладните пръсти...
Докосваше ме с устни мисълта ти, всяка нощ, нали?!
Но нищо ,никога със тебе не почувствах
и никога не ме почувства ти...
Изгубихме дните си в чакане, невъзможна идея -
аз и ти... колко болка трябва да отмине,кажи -
да плача колко трябваше, за да се смея
в иронията на пропилените ни дни!...
А те чаках, чаках с години, стъклено чувство...
Животът ми остана - живот неживян!...
И просто се срина, на яве се случи -
горкият живот, живот... пропилян...
